JohnnyDeppforumer story, История за Джони Деп

[Mrs Killer]

Не, шегувам се.(за кавичките!!)

[stan_1994]

Начи, Аделино... Големи реплики изпраскахме на героинята. Направо...

- Бе много ми

[Mrs Killer]

е скучно, направо...
Еми, не съм виновна пък, ти ми слагаш гадни начала на изреченията.

[stan_1994]

искам да изям

[Mrs Killer]

някоя краставица.Ти...
Мали, само за краставици си мисля.

[klapauciusjd]

Уаау!!!
Много сте писали..! Съжалявам,че напоследък ме няма,само че имам много неща на главата..

Това е любимата ми част от форума (историята) и много искам да я имам запаметена на компютъра.
Има ли някой, който я има вече?

Ако да, моля да я пусне цялата до тук!!

[Mrs Killer]

Аз ще се опитам да я посъбера.

Вчера сутринта, докато си хапвах корнфлейкс за закуска, видях, че Джони Деп, заедно със своята стара кола, обикаляше около моята къща. Отначало си помислих, че търси нещо, но после разбрах, че всъщност се чудеше къде е попаднал. Тогава аз реших да му обясня къде се намира. Щом му казах името на улицата, той се сети, че вече е идвал тук вчера. Тогава Джони ме попита коя съм и аз му дадох няколко кифлички. Той много ги хареса. После двамата заедно запяхме: "Yo ho, yo ho...". Аз супер много се зарадвах, защото винаги съм му била фенка. За жалост обаче се оказа, че той много бързаше. Помоли ме да пея със него и аз и поиска да ми даде автограф. Веднага извадих химикалка, но той се уплаши и избяга в кухнята. Аз отидох там и той обясни, че всъщност е много притеснен, защото има голям херпес. Аз го успокоих и му признах, че го харесвам. Той ме погледна и ми каза, че е нормално, защото е сладур.
- Голям си фукльо!
- Но прекрасен фукльо!
- Боже, боже, самочувствие!!!
- Шегувам се, тъпаче!
- Тц, тц, тц..
- Дай да се помирим!
Прегърнахме се и се разсмяхме едновременно.
Седнахме на хладилника и запяхме Epiphany. Той ми каза:
- Пееш с чувство!
- Ъ, много ясно!!!
- Песента е прекрасна!!!
Изведнъж аз станах, взех един сандвич, дадох му го и той го схруска! Благодари ми и ме потупа благодарно. Предложих му да му направя прическа. Джони се съгласи. Седна на масата. Аз взех ножицата. Взех едно кичурче. Той ме погледна и ми прошепна:
- Внимавай с косата!
- В добри ръце си! Каква прическа искаш?
Погледна си отражението и ми каза:
- Искам плитки и мъниста като Джак!
- За тебе - всичко!
Измих му косата. Сложих мъниста на плитките.
- Готово! Виж се.
Той се усмихна.
- Хареса ли ти?
Той кимна възхитено. Зарадвах се и го гушнах силно. Джони поиска да ми каже нещо:
- Аз всъщност съм приятно изненадан от теб
- Радвам се! - казах.Добавих:А защо?
Ами, защото много харесвам това,че имаш изключително добър глас,и когато пяхме "Epiphany", аз ти се наслаждавах.Искаш ли да отидем заедно във коридора и да останем сами,за да играем на белот или....каквото искаш?
Аз се съгласих.Отидохме в тъмния коридор.
- Има ли осветление?- попита ме Джони.
- Бушонът е гръмнал!
- Имам газена лампа! Я...счупила се е!
- Нищо, имам светулка!
Но светулката беше мъртва!!!
- Аз имам фенерче! Боже....изчезнало е!
- А, намерих кибрит! Боже,мокър е!!!
Аз го попитах:
- Какво да правим?
- Да играем белот!
- Но... нямам карти.
- Аз имам - каза.
- Но половин тесте!
- Искаш ли да си поговорим и да се пощим? Естествено, шегувам се... Я! Виж, жаба!
- Плюшена е! - успокоявам го.
- Не, истинска е!
Прегръщам го:
- Спокойно!
- УУУУУ, хубаво де... Спокойно!- гушна ме той. - Ами хайде тогава да седнем на пода!
Седнахме и започнахме да приказваме за новия му филм. Аз го похвалих, а той каза, че се притеснява, когато някой го хвали.
- Колко сладко! - казах.
Джони се усмихна и ме попита какво имам на хубавата си коса.
Аз отговорих:
- Сигурно гледаш черната диадемка?
- Да. Сладка е.
- Оооо - изчервих се.
- Какво да правим?
- Ами... Искаш ли да пробваме да отидем някъде, където да ни е приятно?
- Добре! - каза той.
И отидохме в тоалетната, където имаше руло тоалетна хартия и няколко стари вестника. Взех един вестник, направих хартиена лодка и я сложих във ваната, а тя се разкашка и Джони каза:
- Ех, че си тъпа! Тц, тц...
Разплаках се, защото бях обидена, Но Джони ме успокои и ми се извини. Седнахме на гърнето, аз в него, прегърнати, заради малкото място.
- Стани от мен, да отидем във ваната.
Аз обаче не станах, ами го прегърнах, но той ме цунка по бузката и каза, че воня на кенеф! Аз се засмях и му казах, че на мен ми харесва да мириша така, както и той харесва. Тогава той ме попита дали съм негова вярна фенка. За жалост обаче гърлото ме болеше. Джони ми предложи да ми направи чайче. Без да искам аз паднах върху него. Аз станах, а той се разсмя.
- Защо се смееш?
- Ами беше сладко как се сгромоляса като пияна върху мене.
Той се изправи и ми показа едно шишенце ром. Каза:
- Айде да се разходим в парка и да пийнем.
- Ааааааа, мързи ме, но... щом искаш!
И тръгнахме ние. Точно в този момент мама се прибра и като видя, че Джони Деп беше облечен с нейната рокля, която му стоеше страотно. И той приличаше на голям сладур. Мама го цапна, защото ме прегръщаше, но се оказа, че той продължава. На него явно му беше харесало и той каза, че всъщност е влюбен в мен. Мама, ужасена, припадна. Аз се изплаших, повърнах от страх. Джони видя това. Личеше си, че е леко изумен, но въпреки всичко не беше отвратен. Майка ми мез заговори и каза, че ако продължавам да гледам към дупето на Джони, ще се разсърди. Джони изчисти повърнатото, погледна ме и тогава той повърна от притеснение, а аз му се подмазах, за да не повърне отново. Той се изправи и взе един парцал за да почисти. Мама издърпа парцала, а Джони я цапна и се усмихна чаровно към мен. В този момент татко се прибра, но Джони го причака и го нокаутира. Аз се усмихнах и му казах:
- Джони, знаеш ли, че не е нужно да ми помагаш.
А той отвърна:
- Разбира се, че е нужно, ти тренирала ли си джудо като мен?
Аз му отговорих:
- Ами всъщност да, но ти имаш видимо доста по-голям бицепс, а аз трябва да папкам. Искаш ли ти да ми направиш прически? После може ако искаш да отидем, примерно, в спалнята и да сгънем одеялата и да вземем да правим нещо, което знаеш, че отдавна не ме е...
- Откъде да знам?
- Каза го, когато доизяждаше последната кифличка, която аз наплюх без да искам.
Джони повърна отгоре ми. Джони ме погледна и ми посочи нещо зад мен, което миришеше лошо, но беше парфюм. Парфюмът изглеждаше странно, но беше марков. Миришеше на повърнато, беше оповръщан!!! Джони нямаше какво да каже освен:
- Ще повърна, извинявай! Всъщност... не, размислих! - усмихна се Джони.
Усмихнах се и казах:
- Я виж - хлебарка!
- Уаааааа! Дай РАЙД-а! Добре, добре, по-спокойно.
Започнах да пръскам и хлебарката се гътна. Изведнъж той извика:
- Страшно ти благодаря! Но недей изхвърля хлебката, изгори я. - каза с трепещ глас Джони и премигна сладко.
- Добре де, ама не трябва ли първо да пийнем ром?
- Ами да, прав си - казах аз и пийнах от бутилката. Учудващо, но Джони втренчи поглед върху мен и попита:
- Сигурна ли си, че си си мила зъбите?
- Миришат на ягоди.
- А последно кога ще излезем навън?
- Когато се изхрача.
Джони ме прегърна, аз се оригнах и той ме потупа.
- Извинявай, ама напоследък имам много газове.
- Леле, пикае ми се!
- Там е тоалетната!
- Оох, мерси! Просто се чудех дали ти се повръща?
- Не, не е това, плюе ми се.
- А, добре тогава, успокои ме!
- Тогава ще се изхрача!
- Пууу, гнусен охлюв!
- Какъв олюф бее?
- Този на челото ти!
"Леле, каква гнус" - помислих си, докато охлюва се приближаваше към устата му и Джони го изяде. После се ококори и ме попита:
- Не обичаш ли охлюви?
- Да! Ето друг! - зарадвах се аз и му подадох един плюшен охлюв.
Той го взе и му стана весело,защото аз без да искам си бях изпуснала корнфлейкса на земята. Аз се изчервих, наведох се и облизах корнфелйкса от пода. Той клекна и ми помогна с почистването.
- Кашкавалени пръсти имаш! - казах аз, но Джони се изплези. Точно тогава се усмихнах, а една муха ми кацна на главата и се заплете в косата, но отлетя. Джони ми се изхили и ме потупа по рамото.
- Бе ти знаеш ли, че ми се пие ябълков сок?
- Имаме само тиквен.
-И тиквен става!
- Пфууууу, ужас! Мразя!
- А аз обичам!
- Добре, ами тогава да пийнем и да видим после какво ще правим.
Отидох до хладилника, но се спънах и си счупих пръстена. Джони ми подаде лепилото "Капчица" и аз благодарих. След това отворих хладилника, но там имаше една голяма торта. Джони отхапа едно парче и се усмихна чаровно.
- Кво се хилиш?!
- Тортата е превъзходна!
- Кво ме интересува? Боли ме зъб!
- И аз кво?
- Нищо. Искаш ли да те цапна?
Джони се разсмя, затвори хладилника и ми предложи да си направим таратор. Усмихнах се и приех. Извадих една краставица и попитах Джони дали е луд. Той ме потупа тъжно по главата и ми каза:
- Естествено, но няма лошо.
- Пък а зис мислех, че само си леко изперкал.
Той пак се ухили. Изведнъж се чу силна гръмотевица и Джони се гушна от страх в мене и зарева. Аз го зауспокоявах:
- Няма, няма, мило!
Той се поуспокои и си обърса полетите със сок пръсти в моята блуза и каза, че пръстите му лепнат, а аз отвърнах:
- Пада ти са!
Добавих:-Внимавай със пода, че има разлят ром и пепел от хлебарки!
Ухилих се и изжеднъж го цапнах за да махна една муха от прекрасната му тиква .
Той ме погледна благодари ми, и поиска мухата, защото желаеше смъртта и.
- Ама тя излетя!
Джони отвърна ухилено..- Хвани ми я!
-Прекалено е трудно!
- Няма пък! Искам!
-Добрее, ей сега.-казах аз и хукнах след мухата. Най-накрая я
накарах да (си) плати и я занесох тържествуващо на Джони .Той се зарадва и ме цунка по бузата.После той изведнъж ми връхлетя, губейки равновесие и ме удари без да иска!!!
- Аааау! Внимавай, бе!
-Ох!Извинявай много!
- А, то само леко ме удари ...Ама болеше много!
-Извинявай...моля те!
- Няма извинявай, не е нужно.Прощавам,... шматка такава! Още ще ти кажа,че всъщност те уважавам страшно много ама в кавички.Не, шегувам се.
- Бе много ми е скучно, направо искам да изям някоя краставица.Ти...

Ее,май това е.

Едит:След като го проетох щях да умра от смях и ужас.

This post has been edited by Mrs Killer on September 28, 2008 06:56 am

[lady_sparrow]

ме караш да

[stan_1994]

огладнявам много сериозно!

[Mrs Killer]

Аз ще те...

[stan_1994]

набия, защото ме

[Mrs Killer]

караш да завиждам..

[stan_1994]

на хладилника ти

[Mrs Killer]

Той е толкова

[polito0o]

мръсен. Защо не

хайдее, къде сте всички? защо никой вече не пише